И тази история започва гадно. Не знам защо, но чудесата винаги се се случвали, когато е било много гадно.
    Тъкмо загубихме всичко. Ама всичко, което имахме. Правителството на Виденов, главоломният скок на долара, цените растат с часове. Преди месец бях отворила малко заведенийце в Плевен с руска кухня. Предлагах нещо, което го нямаше никъде - пелмени, пирожки, палачинки с месо, беляши. Имах си малка, но постоянна клиентела, основно хора, които познаваха руската кухня и я харесваха. Имаше и такива, които я бяха открили, наминавайки случайно. За една седмица инфлацията изяде парите, които имахме. Оборотът за деня не стигаше, за да се купят и половината продукти за следващия ден. Беше не страшно, беше катастрофално. Трябваше да затворя, при това оставяйки неплатени сметки.
    По цял ден се молех, плачех или просто лежах, гледайки в една точка. Майка ми страдаше неимоверно. Едно от катастрофалните загуби, второ от все по-лошото здраве на татко, а може би най-вече защото с нищичко не можеше да ми помогне. Стараеше се с всички сили да ме извади от трайната депресия, но аз нещо не се поддавах.
    Мама по своему вярваше в Бога. Трудно приемаше факта, че дъщеря й посещава някаква странна църква. Обяснението ми, че Методистката църква е една от най-големите в света въобще не беше довод за нея. И правилно. Във вярата няма логика. Така сключихме негласно примирие - тя мълчаливо приемаше моите многочасови молитви (то друго нямаше какво да правя, работа нямаше никъде), аз престанах да "проповядвам".
    Живеехме ден за ден. Един хляб струваше нещо като 50 лв. Парите не стигаха дори за това. Майка и татко, и двамата пенсионери, аз - без работа и без шансове да си намеря такава и четири хлапета - моите две и двете на сестра ми. Седем човека, за живота на които майка ми се чувстваше отговорна, а нищо не можеше да направи.
    Един ден лежах в стаята си и гледах тъпо в тавана. Тъкмо бях се наревала качествено. Майка ми бе казала, че са ни останали пари за два хляба и повече няма. Дъщеря ми отиде да ги купи. Чух я как се върна и разбира се, веднага се сдърпаха за нещо си със сестра си. А, да, кой ще изнася боклука. Вечният спор коя да е от четирите. Рефера, майка ми, отсъди, че ще е малката племеница. След кратко мрънкане, хлапето се отправи навън. После стана нещо странно, много странно.
    - Аня, иди сюда! - гласът на майка ми бе повече от странен.
    Скочих от леглото. Господи, какво се е случило? Пак ли Бобо се е пребила? Или са потрошили нещо? А може би с татко нещо се е случило?
    Майка стоеше в коридора, подпирайки се на стената. С едната ръща се държеше за лирата на парното, а в другата ръка държеше жълта стотачка. Беше направо бяла.
    - Това беше на прага.
    - Кое?
    - Парите.
    - Как така на прага?
    - Бяха на постелката - обади се племеницата.
    - Нищо не разбирам. Нали Елица се върна от магазина преди малко?
    - Да, и нямаше нищо.
    - Мамо, нищо нямаше на пътечката. Нали си бърсах обувките. - моите щерки стояха и се кокореха, не разбирайки какво става. Не че аз разбирах.
    - Тогава как тези пари са попаднали тук? Не чух асансьора, а ние сме на последния етаж все пак.
    - Нямаше никой по стълбището, нито пък някой излезе от нашия вход. - добави Светлана, племеницата ми.
    Даааа, на етажа ни по това време на деня нямаше никой, освен нас. Никой не се е качвал с асансьора, нито по стълбите. А пред вратата ни лежат 100 лв. Не че са нещо кой знае какво, но самото им наличие няма никакво нормално обяснение.
    - Аня, - мама притискаше жълтата хартийка към сърцето си, а бузите й бяха мокри - твоят Бог е истинският.
    Е, това изобщо не съм очаквала. Всичко друго, но не и това. Не мислех, че майка ми ще свърже тази необяснима случка с Бога.
    Следващата неделя тя дойде с мен на църква. Това необяснимо чудо откри за нея един Бог, който не се занимава основно с това да осакатява седемгодишни момиченца и да им отнема бащите, както се случи с нея. Така и не разбрах как тя си обясняваше страшното си детство и как го свързваше с Бога. Но със сигурност знам друго, както го знаят това десетки, а може и стотици други, на които мама помогна. Чудесата в живота на хората идват, за да умножат многократно добротата и любовта в тях самите, за да подарят това добро на другите. Така, както правеше мама.

Поздравления!
Бог с Вас!

всеки си има своя Бог и той непременно е най-милостивия и ни дава знаци в най-точния момент....Светла и щастлива Коледа!

аз съм ходила в единствения руски ресторант в Плевен няколко пъти. :) Но ако ме питаш - дали си те спомням - не помня. Обаче съм опитала почти всичко от менюто. Наистина за много кратко го имаше. :)))

Знаеш ли, buboleche, сега си мечтая да отида в новия руски ресторант тук, в София. Казвал се "Москва" и бил на мястото на предишния. А най-много си мечтая да посвиря на пиано. Без публика. Само за себе си. Егоистично е, но би ме било срам някой да ме слуша как "пелтеча" по клавишите.

с праздниками вас! верьте в чудо,все будет в порядке!

Спасибо!
С Рождеством Христовым!

вы откуда родом

Я родилась в Болгарии, выросла и здесь, и в России - Суровикино, Волгоградской области. На данный момент нахожусь в Софии, но не думаю, что надолго. Хочется в Россию. Это даже не хотение, это что-то большее, только словечек подходящих не нахожу :)

здравствуй! я родом с республики коми г. Сыктывкара,живу тут в ямболе уже 19 лет! я счастливый человек, но мне тоже хочеться домой! если хочешь будем переписываться.

С удовольствием :) annanikolova@mail.ru
там тоже есть блог http://blogs.mail.ru/mail/annanikolova/ , но есть и фотки http://foto.mail.ru/mail/annanikolova , видеоролики и т.д.