Обещанията трябва да се изпълняват. То изобщо думите са упорито нещо. Уж са елементарно колебание на въздуха, но това невидимо трептене понякога предизвиква грандиозни катаклизми - за добро или за лошо.
Така де... обещанията трябва да се изпълняват. Защото нашите думи, това сме ние самите и още нещо. Нещо необяснимо, странно, мистично. Нещо, което превръща думите в реални неща. Как? Представа нямам, но работи. И всяко неизпълнено обещание един ден задължително се превръща в ритник в собствения ти задник. Когато обещаваш нещо, все едно се надупваш на съдбата си. Ти решаваш дали под петата ти точка ще се появи удобно фотьолче или подкована кубинка.
Лично аз предпочитам фотьола, а ти?

Ако е и от онези без облегалки за ръцете... е просто вълшебен.
Трябва ли да обясня защо?

vigo, след първото ми посещение при гинеколог, еднозначно оприличих "магарето" на фотьол без седалка, но с удобни подлакътници :)))

При мен нещата стоят по следния начин. Ако кажа добре, ще стане, не бива да се разчита на това което съм казал, ако кажа няма проблеми ще направя всичко възможно "всичкото" е под съмнение, но когато кажа обещавам вече дори и аз съм сигурен, че ще го направя на 100%.
Интересен е фактът, че годишно ми се случва да обещавам не повече от десет пъти. Не че бягам от отговорност, но на тая земя има само няколко неща, които са сигурни. Смъртта, данъците и... това, че жената няма да ми даде в следващите 6 месеца :)))) Обещанието е нещо което те задължава до такава степен, че трябва да достигнеш понякога до абсолютно себеотрицание, но да си изпълниш обещаното. Аз така мисля. Великолепен, кратък пост! Благодаря!

"Вие двамата" винаги сте изчерпателни :)))

Искрено ти завиждам за това, че рядко обещаваш. На мен ми се случва всеки ден. Като кажа на някого "Ще ти се обадя" или "Скоро ще се видим", 99,99% лъжа. Защото нито се обаждам, нито се срещам с този човек до следващото случайно стълкновение с него.
Най-добрият начин да си спестиш подобни "обещания" е да станеш отшелник. Колкото по-малко хора наоколо, толкова са по-малки шансовете да се окензаш в даването на празни обещания.

Има само Един, пред Когото тези номерца не минават и Когото не можеш да пуснеш да пасе. Практически можеш да се пробваш да Го изпързаляш, ама после става много хард ситуацията :)))

Ако става въпрос за Него (соча с пръст нагоре), не се притеснявам щото с тоя Пич сме в много добри взаимоотношения. Разбрали сме се, аз не Го закачам за нищо и Той не ми обръща внимание. От тук нататък всичко си е в моите ръце. Не че ако ми потрябва помощ не Му се обаждам ама гледам да не Го притеснявам с дреболии. Той си има достатъчно грижи на главата.

Намопняш едно потресующо повествование за взаимоотношенията на едно малко момиченце с Бога. Нейният религиозен живот, демек разните му там обряди, се е състоял в две кратички молитви. Сутрин: "Добро утро, Боже!" и вечер: "Лека нощ, Боже!".
Обяснението на хлапето е напълно изчерпателно. "Има толкова много хора, които постоянно молят Господ за нещо, че Той сигурно е много зает. Аз си имам всичко и съм добре. Затова просто Го поздравявам, за да знае, че не съм Го забравила и че Го обичам."

Обещания, обещания. Всеки дава обещания. Проблемът не е в това да бъдат изпълнени, а в това дали въобще обещаващият полага усилия да изпълни обещаното. Ако положи усилия, дори и да не станат нещата не виждам проблем. Най- големият проблем е обещанието, което се дава от двама души пред свещенослужителя в деня на събирането им в "едно цяло". "В радост и тъга", "В болки и неволи"... Защо тези двамата в 90% от случаите лъжат?! Рядко единият изпълнява клетвата. Познат случай. Двама се харесват, обичат и всичките му там салтанати. Взимат се. Обещават си. Заклеват се. Денят след сватбата започва различно и вече години все е различно. Той, макар и поохладнял във взаимоотношенията си с нея, я уважава и прави всичко по силите си семейството да е добре. Къде успешно, къде не, но прави всичко което може. Грижи се с всички сили за жена си и детето си. Отсреща има нещо различно. Там има следното "мойто си е мое, твойто е на всички". Скандали, истерии, викове без причина и най- важното. Никакво уважение, освен в моментите, когато има пари за боклучета. Тогава има любов. Обещанието важи само в момента на финансово задоволяване на препрости глезочества и лайняни капризи. Семейството на този мой приятел на мен лично не ми харесва. На него обаче май му се налага да си изпълнява задълженията защото има обещание. Независимо от проблемите той е стоик. Търпи. Странен тип! Аз не бих издържал.

Казаш: "Ако положи усилия, дори и да не станат нещата не виждам проблем. "
Може би си гледал през мъничка пролука, затова не си го видял :))) Проблем има, и то съвсем не е малък. "Слонът настъпил заека и му казал "Извинявай" Има ли проблем? Май има, защото въпреки слонското "извинявай", заекът вече не е между живите и хрупа от райските моркови, а не от тези в градината на Мара-клюкарката. Напънът да сториш нещо не е равносилен на стореното. Ако не можеш да прескочиш оградата, не казвай "Хоп!". Ако не можеш да си озаптиш мераците "по чуждо", не се жени :)))))
Реверанс за готиния коментар!

Благодаря ти за реверанса. Лечението на един семеен проблем от рода на гореописания е бързо лесно и ефикасно. Развод без някакви там желания "дай си ми куклите, на си ти парцалките". Ма като не ще. Ще хвана най накрая да го плесна. Приятел ми е. Ще прости.