Седях на един камък и плачех. Такова безсилие, пълна безпомощност. Като никога самосъжаление нямаше. Затова пък имаше чудовищно отчаяние. Бяха ме излъгали. Фирмата, на която изпълних поръчката отказа да ми плати. Оставиха ме с непосилни дългове, които не бих могла да покрия по никакъв начин. Нямах никакви пари. Дори пари за билет нямах и се прибирах пеша от индустриалния квартал, което означаваше близо десетина километра. Таксата на детската градина не бе платена, дадоха ми последно предупреждение. Фотографът ме притискаше за парите за снимките. Компютърният дизайн също висеше неплатен. Нямаше дори пари за хляб.
    "Господи, ако те има, ако изобщо съществуваш, помогни ми, моля те, умолявам те, направи нещо, защото аз нищо повече не мога да направя." Нещо подобно мърморех, размазвайки грим, сълзи и сополи върху кърпичката.
    Представа нямам как се върнах в къщи. Не знам дори как казах на майка за случилото се във фирмата и какво ми отговори тя. Единствените пари, които ми бяха останали, бяха жалки левчета по сметката на фирмата. Ако закриех сметката и ги изтеглех, можех да платя таксата в детската градина.
    На другия ден майка ми даде стотинки за билет и тръгнах към банката. Да закрия сметката, а след това да платя таксата в детската градина. Като никога пред гишето, където ме обслужваха имаше опашка. Не можех да отида на друго, в тази банка работиш с определен служител и не можеш да ходиш при други. Изчаках си реда. Жената на гишето ме позна, захили ми се:
    - Здравей, ще теглим ли?
    - Да.
    - Носиш ли платежно?
    - Не, надявах се да ми напишете.
    - Винаги съм насреща, но днес не мога, опашката не може да чака. Иди отсреща, има машинописно бюро, ще ти направят платежното и после ела.
    Какво друго ми оставаше? Тръгнах.
    - Чакай малко, вземи си поне пощата.
    Върнах се да взема банковата поща. Не че нещо разбирах от тия писаници там, но след като си е моя, редно е да си я взема.
    Излязох от банката и закрачих нанякъде. Нещо като зомби. Освестих се на една пейка в близката градинка. В ръцете си държах жълтеникавите листчета с някакви букви и цифри по тях. Представа нямах както да правя. Нямах платежно, нито пък имах пари за бланките. Бях си спестила билета, отидох пеша до банката, но стотинките, които имах нямаше да стигнат и за кочан с платежни (по-малко не се продаваха) и за напечатването на едно. Машинално почнах да зяпам листчетата. Всичките там неща като дебит, кредит и салдо бяха като китайска граматика. Цифрите ми бяха малко по-разбираеми. Прехвърляйки листчетата едно след друго, ми направи впечатление някаква странна закономерност. Цифрата, която пишеше в графата "крайно салдо" бе шантаво голяма. Реших да разбера какво точно банкерите имат предвид с тази цифра. Подредих листчетата по дати, видях сумите, които съм внасяла и теглила. Видях и авансовия превод, който бях получила от въпросната фирма. а сумата си беше голяма, дори много голяма. Ама каква е тази дивотия? Излиза, че аз имам пари по сметката? Това е просто невъзможно. Банката си е банка, ама аз също мога да смятам. Много добре знам какво съм получила и какво съм похарчила. И не мога да имам такива пари по сметката си. Просто няма откъде да дойдат. Но всъщност... Ако наистина ги има тези пари, значи бих могла да изтегля нужната ми сума без да закривам сметата. А ако нещо се заблуждавам? Каквото и да си мисля, аз съм си профан в тия банково-счетоводни работи. Би било страшен резил да искам да тегля пари, които всъщност нямам. Но ако ги има? Откъде, да му се не види? И какво значение има откъде са, след като таксата трябва да се плати днес?
    Отидох да купя кочан с платежни. Струваха точно толкова, колкото имах. Отидох в машинописното бюро - да ми напечатат платежното. Всъщност исках да помоля жената сама да си го напечатам. Толкова ме беше срам, че нямам някакви си дребни стотинки, за да й платя.
    - Здравейте, трябва ми платежно, ще тегля пари от сметката.
    - Добър ден - мила брюнетка с очила, забързан поглед и дежурна усмивка с намек на искреност - За съжаление бланките ми свършиха, ще трябва да си купите. Вляво до нас има сергийка, там продават.
    - Купих цял кочан, направо ще ви го оставя. Всъщност, малко ми е неудобно, но нямам...
    - О, супер! Много Ви благодаря! Дайте да ви напечатам платежното. Нищо няма да ми плащате. Толкова ми е трудно да изляза дори до сергията, хора постоянно, не мога да затворя. Направо ме спасявате.
    Ококорих се. Даже не ми се даде възможност да кажа, че нямам пари да й платя. Спестено ми бе унижението пред това момиче.
    От бюрото до банката са двадесетина метра. Докато извървявах това разстояние, в главата ми се изнизаха десетки варианти как ще бъда унижена. Как дружелюбната служителка ще изтрие усмивката от лицето си и ще ми каже: "Как искате да изтеглите такава сума, след като добре знаете, че нямате пари по сметката?". Как ще пелтеча, обяснявайки нещо си там. Не мога да лъжа. Мога де, но не и сега, абсурд е просто. Кого ще лъжа? Банката? Не съм чак такава актриса, че да ги убеждавам за нещо несъществуващо.
    Изчаках двамата човекат пред мен.
    - Е, така е вече много по-добре - усмивката си стоеше там, на лицето й.
    - На трета каса, ама ти си знаеш.
    Докато отивах към касата и докато касиерката ми отброяваше парите, очаквах да се разнесе звънец из салона, да ме хване за ръката охраната и всички да ми се разкрещят: "Ти какво си мислиш, че правиш? Станала е грешка, а ти нагло се възползваш! Не те ли е срам? Сега ще дадеш обяснение за наглостта си!". Такива и подобни неща кънтяха в главата ми. Кошмар на кошмарите. Чувствах се като последният крадец. Та аз ЗНАЕХ, много добре знаех, че не може да има пари в сметката ми.
    Докато стигнах спирката и се качих в тролея, постоянно очаквах някой да ме хване за ръката и да ме поведе за разпит.
    Докато пътувах, малко се поуспокоих. Явно беше, че никой не ме гони, че никой няма да ме арестува. В къщи объркано обясних нещо си на майка. Тя беше в потрес. След като ме накара два-три пъти пак да й обясня всичко, изнесе вердикта си - откъдето и да са дошли тези пари, в момента страшно много са ни необходими. Да отивам да плащам градината, а после ще видим какво точно се е случило.
    После-то беше наистина интересно. Въоръжена с речници, зараследвах банковите извлечения. Процедурата бе продължителна, но откритието си струваше. Фирмата, която така безцеремонно не ми плати, всъщност ми бе превела два пъти аванса. Така де, те закъсняваха с него и аз се обаждах и на замдиректора и на главния счетоводител. Явно се е получило така, че и единият, и другият са дали разпорежданията си за плащане, без да координират действията си. Вторият превод е последвал първия с разлика от един ден. А тъй като тогава имах повече от достатъчно работа и не се занимавах с ходене по банки и разучаване на сметката си, изобщо не съм разбрала за това. И какво? Без сами да го искат, те са ми платили. 
    Обадих им се, разбира се.
    - Здравейте, обаждам ви се във връзка с плащането. Станало е недоразумение.
    - Ама ти не разбра ли, ма? Няма да ти платя! Махай ми се от главата и престани да се обаждаш!
    Последваха твърде неблагозвучни изрази и трясък на затворен телефон.
    Направих каквото трябваше. Опитах се да обясня, но... Повече не се обадих.

    Покрих разходите, издължих се към хората, които бяха работили по този проект. Отворих офис, сключих договори с три фирми по черноморието и започнах да изпращам там хора за почивка.    
    И най-главното. След тази случка, след това невероятно чудо, разбрах, че Той наистина съществува. Малкото хора, на които съм разказвала това, обикновено казват с усмивчица, че всичко това е случайно съвпадение с щастлив край. Но тези хора не знаят за камъка край пътя. И представа нямат, че това беше отговорът на първата ми в живота молитва. А и няма нужда за го знаят. Всеки има своите камъни, на които сяда, когато няма повече сили да продължи по пътя си. Това не са местата, където би завел някого.
    Чудесата в живота, истинските чудеса, не се дават, за да ги ползваш за пи-ар. Те ти се дават, за да послужат на човека в теб. Всички чудеса са много и много лични. Те са индивидуални и никога не се повтарят. Повечето очакват Божиите чудеса да идват с гръм и трясък. А те никога не са такива. За целият останал свят чудото изглежда като случайно съвпадение на обстоятелства. и само човека, за когото това чудо е предназначено, знае цялата истина. Защото много добре знае камъка край пътя.

    Защо го написах всичкото това...
    Защото сигурно има много хора, които в момента седят на своя камък. Хора, чийто живот е така затлачен от неразрешими проблеми, че изобщо не си спомнят кога за последно са се усмихвали от сърце. Много искам да им кажа, че приказки още има. Че някъде там има чудо, на което е написано тяхното име. Нека за всички други това бъде случайно съвпадение на обстоятелства. Нека другите го наричат както си искат. Но чудеса има. За всеки един има безброй много чудеса. Неща и случки неординарни, невписващи се в никакви рамки, непослежащи на никаква логика. Когато си на дъното на отчаянието си, логиката не помага.
    Направете ми една услуга. Нямате какво да губите, ако сте там, където бях в началото на историята си. Потърсете своето чудо. Той го пази за вас.
   

Ани,пожелавам ти да нямаш нужда от чудеса(такава притискаща те имам предвид) през 2008,че и занатам,но те пък да се случват и всяко следващо да е по-красиво:))))))))))...И аз съм поседнала кротко на моя камък в момента,ама все си мисля,че всичко ще се нареди:)Прегръдки

Действително, когато човек е безсилен и рухва облян в сълзи с впити нагоре очи и треперещи устни "Помогни ми", ето тогава идва Той.
Благодаря ти много за този постинг. Бях забравила за кратко, че Той е с мен и ми е помагал.
Благодаря

И аз благодаря.
Желая ти щастие.

:)

Съшито с бели конци от някой, който хабер си няма ни от бизнеса, за който пише, ни от бизнес въобще, ни от банково обслужване, ни от нищо...

1. Банките ИМАТ безплатни бланки, които можеш да си попълниш сам на ръка и нещо повече, никога банков служител няма да ти ги попълни и да няма опашка.

2. Като не разбираш от това какво пише в банковите извлечения, защо се занимаваш с бизнес?

3. Не знам как си представяш, че се плащат поръчките за дизайн и реклама, но ако случайно имаш такава, с печалбата от която да можеш да откриеш няколко офиса (но такава и чисто теоретически не може да попадне в такава ливада и дори изобщо във фирма, дето е на една ръка разстояние от закриването), то клиентът по нея никога няма да откаже да ти плати уговореното, защото просто такива хора никога няма да станат толкова големи.

Фантазията е хубаво нещо, но това е много слабо.

той винаги е с нас:) пожелавам на авторката много успехи и да бъде винаги силна:)

Въпрос на личен избор и на лично виждане, дали да приемеш че всичко е някакво "чудо" и е този т.н. Той или си е просто щастливо стечение на обстоятелствата.

П.П. Ани знаеш че аз не вярвам в той и за мен е твърде далечно и неразбираемо понятие.

Благодаря ви за коментариите :)
Бъдете много, много щастливи!
Ако се погледнете в огледалото, сигурна съм, че ще откриете, че щастието много ви отива :)

П.П. За добро или за зло, но в тази история няма фантазия. Какво да се прави, не винаги действителността е помпозна :)))

хубаво е :)

Тази история, искрено ме развалнува-нещо повече,доплака ми се и не заради случката,а заради ЧОВЕШКОТО в теб.Бъди себе си,изглеждаш зашеметяващо.

И всичко се връща, добро или лошо.

Hugs, dear annanick.

demoniceye, мисля, че има едно изключение.
Ако сториш някому зло, волно или неволно, а после съжалиш и искрено се разкаеш, ответното зло няма да те настигне.
Не съм напълно убедена, че е така, но ми се струва, че съм права.
Ако човек ти причини страшна болка, но после съжали и се разкае, ще можеш ли да му простиш и да забравиш лошото?

И смятам, че всеки човек може да разкаже за поне едно подобно "щастливо стечение на обстоятелствата", най-често (странно защо ли:))) в повратен за него момент.
Благодаря ти! За надеждата.

Безкрайно съм радостна за хора като теб!
Много късмет на теб, на семейството ти, и на всички хора в обкръжението ти!

Поздрави,
Bambiliana

...Кристалността на духа предизвиква чудесата да се случат - такива, каквито ги заслужаваме!
Продължавай да се уповаваш на Доброто, във всичките му измерения, и така ще бъдеш силно магнетизирана за чудесата в твоя живот!

Напомни ми на една прекрасна мисъл:"И слаба бях,ала защо ли,защото ти не беше с мен или...защото аз не бях с тебе,Боже?"

Наистина е прекрасна.

всяко зло за доро!!!