Когато нещата излизат от релси, трябва да имаш нерви като траверси.
    А всичко започна от Карина.
    ВНИМАНИЕ!!! НИКОГА НЕ СЪБИРАЙТЕ ПУХЕНИ ВЪЗГЛАВНИЦИ И КУЧЕ!!!
    Песката му космата разпра една от пухените възглавници. Тя, песката де, за зимата се помещава в мокрото помещение. А там, освен всичко останало, се съхраняват и пухените възглавници, които в момента не са в употреба. Бяха надлежно полегнали на старото диванче, плътно до стената, така, че Карина да не легне върху тях. Кой знае коя бълха я е ухапала (няма бълхи, такъв е лафа), но когато Бобо влезе там, нададе боен вик:
    - Мамо! Ела бързо да видиш какво е направила Карина!
    В боен галоп се спуснах по стълбите и пред очите ми се разкри неописуема гледка. Цялото дребосъчно стайче в пух и перушина. В буквалния смисъл, а и в преносния, защото Карина се бе постарала да омордари всичко, до което се беше докопала. Самата кучка, която е невероятно космата (сори за жълтите й очи на фотото), имаше по козината си такова количество перуш, че ако не беше на четири крака, спокойно можеше да мине за силно угоена коледна пуйка.



Карина видя отворена врата и се понесе навън, разнасяйки навсякъде перушината. Изгалопирах след нея и невероятно как, но успях да я хвана за дупарата. След което мигом я изпроводих на клинчарника отвън. Последва яростно прахосмукиране, добре овкусено с най-невероятните и неподозирани определения на целия кучешки род и на пшеничните териери в частност.
    Тъкмо свърши перушинения погром и реших, че вече е крайно време да изпера черджето пред външната врата. Горкото, толкова бе мръсно, че шарките по него едвам проличаваха. Речено - сторено. Замъкнах го в банята, снабдих се с четка и кутия леко навлажнен прах за пране, който не става за пералня и започнах да поливам и да търкам. Толкова калищак излезе от него, не е истина. Ама трябва да си велик, за да сложиш пухкаво чердже пред външната врата. Явно съм велика, нищо, че не съм Екатерина. След четвъртото търкане с четката, прахът свърши. Видя ми се кощунство да сипвам Ариел върху черджето. Затова реших проблема досконално. Напъхах черджето в пералнята.
    ВНИМАНИЕ!!! НИКОГА НЕ ПЕРЕТЕ ПУХКАВИ ЧЕРДЖЕТА В ПЕРАЛНЯ!!!   
    Всичко вървеше добре, докато не започва да изпомпва водата. Пералнята започна да издава странен, непознат шум. Мръсната вода при нас се оттича в кухненската мивка, та можех да видя, че вода не тече. Реших, че малко се е задръстил филтъра и тъй като беше много късно, изключих пералнята и оставих разправията за другия ден.
    На сутринта вече се паникьосах и не разсъждавах особено трезво. Два пъти досега бяхме правили наводнение, тъй като кухненската мивка с нещо се беше задръстила. Не ми се описва как се събира вода от порядъчно голямо помещение. Добре че са плочки долу. Най-много се страхувах да не се наложи в този клинч (в кухнята е много студено) да бърша литри вода от пода.
    Постлах парцал под филтъра, както правя когато го почиствам, и внимателно го отвих. Леле!!!! Целият филтър беше претъпкан с някакво кафяво кече! Ужас!!! Това не са космите на Карина, както очаквах. Това беше самото чердже! Разбутах леко филтъра, за да го извадя. И тогава...
    - Идиотко! Забрави ли, че пералнята е пълна?!
    Тази реплика си я отправих сама на себе си. Рукна кафяв поток, примесен с вълма от разкостеното чердже. Целият под потъна в тази гадост. А аз, представете си, се мъчех да натикам филтъра обратно. Е, нямаше как, парцала, кофата и попиване на намколкоси литри мръсна вода с козината от черджето. Не знам как ги произвеждат тия мини-килимчета, но явно връзката между основата и влакната не издържа пране в пералня.
    След като попих пода, седнах да мисля какво ще правя сега. Пералнята е задръстена. Не мога да я разглобя, за да я почистя. Ако викна техник, за да го направи, ще ми разнищи и без това никаквия бюджет, а и ще го чакам няколко дена. А имам поръчение да пусна за пране куп неща. Накрая измислих. Пуснах я празна на "плакнене". Пък като свърши, ще погледна пак филтъра и готово.
    Готово ли? Нанайци "готово"! Пералнята пак зацикли, не изпомпваше водата. И се започна еднааааа... Спирам я, отварям вратичката, изгребвам водата отвътре, доколкото позволява, отвивам филтъра, останалата вода се излива на пода, почиствам филтъра, слагам го, пак пускам пералнята, бърша водата от пода. И така седем!!! пъти.
    Междувременно бях забравила за мивката, където се излива водата. Чувам странен звук. Обръщам се - вода тече през мивката.
    - Това вече е кретеноидно!!!
    Репликата пак беше към мен. Вълмата от пералнята, преминали някак си през филтъра се изливаха с водата и бяха задръстили сифона на мивката. Айде нов купон! Добре че тук вече знам всичките й номера и винаги имам на разположение Тубофло за гореща вода. Апропо, действа безпогрешно.
    Накрая вече нямах никакви сили за нищо. Включих си електрическия чайник, за да си направя любимия чай с лимон. Предвкушавайки лелеяното наслаждение, си взех чашата, която прилича на купа - събира половин литър. Допълних захарта в захарницата, забърках си еликсира и седнах пред телевизора. В момента, в който отпих чая, очите ми щяха да изкочат. Първосигнално изплюх на фонтан гадостта в устата си. Беше солено!!!! Ама много солено! Погледнах в захарницата. Така си е. Вместо със захар, съм я допълнила със сол. Стъклените фамозни буркани, в които държа и двете, са абсолютно еднакви. Объркала съм ги. И съм си сложила три лъжички и половина сол в чашата с чая. Отделно дебелият резен лимон.
    Силно се надявам с това "купонът" ми да приключи.

и твоите три пъти си ги бива:)

Дааааа, руснаците казват: "мало не покажется" :)

Сега отивам да си стопля нещо за ядене и се чудя дали да е на ток или на газ. Не че нещо, ама единият газов гьоз се е прецакал лекинко, а не ми се ще да е едно такова "Пуффф!" с последици :))) За изпроводяк на купона, тъй да се каже...

що не палнеш един огън на двора за по- голяма безопасност. ще прощаваш, ама не можах да се сдържа

Чак дотам не го докарах :)))
Справих се с газта. Даже разучих защо гьоза правеше номера. Като съм чистела печката, съм замърсила дюзата. Сега работи безупречно :)

Анни,леле, ама много леле
:-)))))