Тези, които ме познават, добре знаят отношението ми към Русия и изобщо към всичко руско. Няма начин при моя произход да е друго.
Наскоро се върнах от Москва (двата дена в Киев не го броя), където се нагледах и наслушах на толкова идиотизми, че биха стигнали за две лудници и един санаториум за психопати.
Потресена съм от изумителната бюрокрация и безогледната корупция. Наглостта и безпардонността на московчани, които никога не са били особено лъчезарни в родния си град, разбива всички надежди за нормални човешки комуникации.
Какво ли не ми се случи там, но най-обезкуражаваща бе корупцията.
По принцип съм човек, който ИЗОБЩО не дава подкупи. Нито пък умея да ги давам. Не ми се получава и толкоз. Чувствам се омърсена, гадно ми е, когато попадам в такива ситуации.
Ще цитирам само един от многото случаи, с които се сблъсках. Съпровождаме ТИР към центъра на Москва. В мен са всички документи, потвърждаващи, че именно този камион трябва да бъде еди-къде си до еди-колко си часа. Нужните разрешения от местоназначението (голям международен изложбен център) са надлежно подписани и подпечатани. Случката се развива в 4,30 сутринта, защото ТИР-ове могат да се движат само до 6,00 сутринта по централната част на Москва. Отделно в мен са безценните писма на Българското посолство, удостоверяващи, че този камион пренася изложбено оборудване под егидата на посланика и т.н., и т.н. В тъмницата блясва полицейска палка. Не, не спират нас, спират ТИР-а. Слизам да се разправям и да обяснявам какво и как. Наглият гаишник (катаджия) игнорира всичките ми документи. За него те не важали. Ние закъсняваме. Ако ни забавят още малко, ще стане 6,00 и тогава посмъртно няма да ни пуснат да влезем в Изложбения център. Питам го: "Колко?". Като изобщо нямам идея колко се дава там на катаджии. Не че в България знам колко им дават. Аз не съм шофьор. Портмонето ми е отворено и вътре са наредени банкноти по 5000 рубли. Шопарът-полицай отговаря "Десять тысяч и езжайте сразу". Давам му ги и отпрашваме по най-бързия начин. Междувременно, докато аз в колата се разправям с идиота, другият е спрял хърватския ТИР за същото изложение и срещу 500 рубли го е пуснал да си ходи. Да кажа, че бях бясна, значи нищо да не кажа. Обадих се по телефона на техните там служби. След десетина прехвърляния и приказки от типа "Сама сте си виновна, че сте му дали пари", ми се обади някакъв, който горе-долу нормално възприе разказаното от мен, поне по моите представи. След седмица ми се обади друг, който помоли да дойда да подам писмена жалба. О, небеса! Ами ако вече си бях тръгнала за България? Какво?!?! Всъщност, аз изобщо, ама по никой начин нямах дори половин час свободен, камо ли половин ден, за да го отделя за разкарване до тяхното ведомство и писане на съчинения "Какви корумпирани боклуци са московските катаджии". Пообщувахме си няколко пъти по телефона и толкоз. Все пак не бях в Москва, за да им решавам корупционните проблеми. За пожарникаря, който даваше разрешителното, дори не искам да си спомням. Той не влиза в никаква графа, толкова бе нагъл. А пък транспортният отдел на друго изложение, което за ползване на електрокар поискаха 100 000 рубли, което се равнява на 2200 евро, хвърлиха с алчността си в оркестъра дори виделите какво ли не организатори-руснаци.
Показателна за мен беше и една друга случка. Беше към 21,00 вечерта, отивах в приятелите си. Все с кола ме караха до този момент. Излязох от метрото, тръгнах по пътечката, която помня отпреди години и в един момент се пооплетох между блоковете. А то една поледица, не е за приказка. Стоя на едно кръстопътче с пътечки и се чудя коя да хвана. На прозореца на първия етаж някакво бабе се провикна: "Какво, да не се загуби, че обикаляш тук?". Отговорих: "Да бе, май се загубих, не мога да намеря блока". Репликата на бабката ме вцепени: "Манда". Няма да го превеждам, нецензурно е. Защо? Какво й сторих, че ме обиди?
И преди не съм харесвала Москва, но сега... Само за едно става - като транзитен център за по-добри места в Русия.

Но трябва да се научиш да черпиш в Бг.
Иначе и за най-незначителния акт маса време ти отнема и така или иначе - ще загубиш 50лв поне тогава.
Системата е измислена Умно
;)
Май по-практично е - 20лв веднага.
:))))

Направо съм щастлива, че управлението на МПС за мен е като китайска граматика :) Така не ми се налага да "черпя" разни неприятни непознати. Смятам за много по-удачно да почерпя теб, например :)

:)))

ходих за последно в Москва през 2000 година. не ми се ходи, дори и с безплатен билет. не знам защо така? а толкова си я обичах! там ми бяха едни от най-хубавите години. руснаците се тласкат от крайност в крайност. преди бяха в крайността на дълбоките руски души, сега пък са в крайната материалност. не го разбирам това нещо!

Бях и си оставам потресена от невъобразимо разрасналото се "хамство". Не намирам нужната дума в българския за това явление. Ако преди от време на време се сблъсквах с това явление - простакела или тъпоумен темерут, които освен собствения си кяп нищо не желаят ни да чуят, ни да видят, сега това е повсеместно. Грубост, безпардонност, наглост, нахалство, безочие, всепоглъщащ егоизъм, раздуто до уродливост самомнение - това е само малка част от характеристиката на средностатистическия московчанин. Да, има изключения. Да, има и прекрасни хора. Но тези, с които обикновено си заобиколен в този многомилионен град, са именно такива.

много от моите колеги българи останаха там. и те станаха абсолютно същите и се гордеят със своето "хамство". повечето са в Техцентъра. за него ли става въпрос в постинга ти?

Не, точно от Техцентъра и хората, които работят там, останах с прекрасни впечатления. Общо взето, те бяха единствените, които не ни теглиха по една майна, нито веднъж не казаха, че не е тяхна работа да се размотават с някакви нещастници из Москва и най-редовно вършеха за нас нещо, което изобщо, по никой начин не им влизаше нито в задълженията, нито в интересите, ама по никой начин. Да не говорим, че ако не беше човещината им, представа нямам къде щъхме да ги завираме тези два ТИР-а 20 дена в Москва. Та там НЯМА НИТО ЕДИН паркинг за ТИР-ове.