Не знам защо, ама ние, хората, много лесно се вманиачаваме. Мании да искаш. Фройдистите даже с това хляба си изкарват. На тях всичко им е мания. Но това е друг спектакъл.

Няма нищо по-лесно от това да се пристрастиш към нещо. Цигари, алкохол, наркотици. Това е традиционното. Има и купища други, не така често срещани действа, които удачно могат да те обсебят. Гадното е, че ти режат от животеца, дето хич не е много. Харчиш по страстите си време, нерви, средства, емоции. А за какво? За някакъв съмнителен кеф. Защо съмнителен? Ами защото всичко пресилено вече не е точно удоволствие. Нещо по-друго ще да е, ама не му знам името.

Клептоманът мре да гепи нещо. Фетишистът мило и драго дава да се сдобие с обожествената вещ. Ексхибиционистът зъзне в януарската вечер, очаквайки момента, в който ще изложи инструментариума си пред изумен поглед. Воайорът седи неподвижно с часове, за да засече как комшийката си облича пижамата. Тук, в блоговете, най-често се натъкваме на графомани. Хора, които бълват съмнително качество писания на килограм.

Не знам как са другите, но на мен за написването на един постинг ми отиват от един до три часа. Докато го формулирам, докато го напиша, после го препрочитам, редактирам, правя предварителен преглед, пак редактирам... мани-мани... Случвало ми се е така и да не го публикувам, защото не ми харесва как се получава. А пък колко нещо съм изтрила, поради разни причини - чет няма. Но така пиша аз. Другите сигурно пишат по друг начин. Не знам, не сме лафили с никого на тази тема. Но знаейки, че нещо стойностно не може да се пръкне за 20 минути, колкото и да си бърз и талантлив, направо не ми побира акъла как може да пускаш по няколко предълги постинга на ден и да работиш? Това означава, че писането гълта цялото ти свободно време. Значи, че семейството е някъде си там, незнайно къде. Че работата ти при всички положения куца, защото докато бачкаш, в главата ти се въртят сюжети. От време на време с някаква носталгия си спомняш за времето, когато не бе чувал за блог, но допреш ли клавиатурата, спомените мигом се изпаряват. Кофти е. Защото този начин на живот изцежда тотално. Изцежда и въображението, което няма какво да папка, за да роди нови интересни истории.

Подобна е картинката и с форумските графомани. По всяка тема имат мнение и се чувстват длъжни да го кажат. Обикновено е много скучно четиво.

Чатърите и скайпаджиите пък са по-различен клон. Листата им с контакти наброява населението на малко градче.

Познавам и едни други - тези имат регистрация във всеки сайт за запознанства, за който може човек да се сети. Обикновено разговорът с тях е толкова шаблонен, че се чудиш дали не ползват някаква обща база данни с копи-пейст.

С изключение на последните, съм впадала в графоманство, и то още как. Сядаш на компа, уж си драснал няколко реда, пък като погледнеш - минали са шест часа. А полза някаква? Поне някаква? Само те боли дупето от седене.

Но нещото, също толкова безполезно, от което с триста зора се отървах и даже не съм особено сигурна, че съм се отървала качествено, са игрите. Ужас и безумие! Не часове, а дни и нощи, ежедневно, постоянно, с редки прескачания до тоалетната, аз съм на компа и джиткам поредната стратегийка или друга харесала ми джвъчка. Дъщерите ми си правеха експерименти с мен. Оказа се, че когато съм се заиграла, нищо не е в състояние да ме изкара от състоянието на транс. Те ме питат, аз им отговарям, но този разговор съвършено ми се губи. Изобщо не го помня. Колко нощи съм си отвисяла на компа, а на сутринта съм отивала на работа - не е истина. Какъв работник съм след това - можете да си представите. И няма такива филми - превърташ играта и спираш да я играеш. Мога да играя една игра бекрайно много пъти. Доста време удачно залъгвах себе си и околните, че това ми помага да не мисля за гадостите и проблемите. Хе-хе, кого лъжеш? Като отлагаш в безвремието проблема, това не означава, че си го решил. Той пак си стои там, където си го зарязал и обраства с още по-рошави проблеми.

Наблюдавайки себе си и околните, няма как да не разбера, че всеки мъкне на гърба си своите си мании. Мен алкохолът не бе блазни, нито пък ме тегли към игралните автомати. Но друг така се е сфокусирал на тези неща, че нищо друго не вижда.

Има ли лек? Как човек да се отърве от тази персонална своя напаст? Не знам да има някакво лекарство, което да пасва на всички. Това не е главоболие, та да глътнеш един аналгин. Но и със сигурност знам, че можеш да се отървеш. Първото нещо е - да го пожелаеш. Да си сигурен, че искаш да се освободиш от хомота, който сам си си надянал. Не друг, само ти можеш да го направиш. Другият си има своите си мании, други камъни му пълнят дисагите. Не знам дали тук самонавиването върши много работа. Когато до пресипване си повтаряш "Не искам да правя това". При мен проработи друго: "Искам да го правя, но няма да го бъде". При друг може да е друго. Но едно точно го знам - не стана отраз. Бая време мина, докато се научих да извивам врата на мисли от типа "Хайде де, само мъничко, само веднъж!". Нито е мъничко, нито е веднъж.

Да, човек трябва да има своите удоволствия. Но трябва ти да ги имаш, а не те да имат теб :)

Дупето те боли от седене...
или някой приятел е чакал напразно да му се обадиш...

Обикновено и двете :)
Някой чака да се сетиш най-сетне за него, а ти в това време... трупаш ресурси, за да си ъпгрейдваш замъка :)
Безнадежно е да обясниш, че изобщо и мисъл за кръшкане нямаш в главата си

Добре си описала взаимоотношенията си с компа.

Ха, то верно са взаимооотношения :)
Ей, това хората, сме много сбъркани.
Не съм чувала някой да се е влюбил в прахосмукачката или в миксера, но такива, които не можеш ги отлепи от монитора и са се вкопчили в мишката - легион им е името :)

дали можем да избягаме от маниите си..не знам.Може би въпросът е - дали искаме

Бени, мисля, че именно това е същността. Да искаш. Ако не го желаеш, то посмъртно няма да се получи. Ако правиш нещо "защото така трябва". То много работи "трябва". Трябва и да се храниш. И всички го правим. Но когато храненето премине определена граница, става мания, носеща своите гадости.
Абсолютно така си е. Когато поискаш и мъъъничко се понапънеш, ще стане :)