Защо, когато хобито ти се стане работа и можеш да печелиш от него, не ти доставя вече това удоволствие? Не го проумявам. Да, пиша. Да, печеля от това. Ама кефът вече не е такъв. Е, не ми плащат за фриволни съчинения. Все пак си има тематика, насоченост и т.н. Ама ако преди можех да пиша за същото нещо на един дъх, сега един текст може да ми отнеме часове и пак го преправям, префасонирам, редактирам и все не ми харесва.

Защо на работа ми е по-лесно да пиша, а в къщи ако никой не ми виси на главата и не ме ръчка "Хайде, действай, не се помотвай!", мога да си пропилея времето в какво ли не, започвайки от миене на чинии и свършвайки с решаване на кръстословици, но не и да седна на напиша исканото от мен? Каква е тази тъпотия и има ли отърване?

Искам да мога да пиша по темите, свързани с работата ми също толкова лесно, колкото и това тук. Да не се налага да се преобръщам едва ли не с хастара навън, докато приключа най-сетне с текста. Все бях чела, че писането е трудно и че си е яко бачкане, но ми се струваше, че ме пързалят. Да не говорим колко трудно се оказа да се пребориш със сюжета, думичките-паразити, смисловата тавталогия и какви ли още не простотии.

Някой да се сеща за смислен отговор на тия въпроси?

Ако не друго, то блогът има един гооооолям плюс - дава ти възможност да си разтовариш малко мислите като праснеш един такъв безсмислен постинг :)

"Ако Том беше някакъв велик и мъдър философ като автора на тази книга, той би схванал, че работа е това, което си длъжен да направиш, а игра - онова, което не си длъжен..." - Марк Твен го е казал. Когато сме длъжни - става май по-трудно.
А тук можеш да си пишеш без да мислиш за "сюжета, думичките-паразити, смисловата тавталогия" :)))

moje bi ti trqbva muza.., vdahnovenie..to nemoje postoqnno da pi6e6... vseki pisatel si ima spadove i varhove.... nali taka

Цеци, примерът ти е прекрасен :) Още повече, че Твен е безподобен. Обожавам разказите му!!!!

Но ме гризе съмнението, че ако се възползвам от опита на Том при боядисването на оградата, ще бъда обвинена в плагиатство :)))

Анонимен, не се имам за писател, не мисля, че съм дорасла до това звание. След още десетина километра написани текстове може и да се доближа до "писател" :)
А на мен май не муза ми трябва, а пазвантин. Да ме плеска през ръцете, когато посягам към дистанционното на телевизора :)

това ще те успокои - няма да си първата, със сигурност - не и последната :) Колко огради са боядисани по подобен начин... Боядисвай си оградата и се възползвай от това :)))

Ако ти разбирам правилно мислата, най-добре е сам да си копаш лозето, ама ако видиш, че комшулука има нова многофункционална мотика, земи си и ти :)
Така де, що трябва да се трепеш залудо, ако може да си улесниш живота :))))
Честно казано, предпочитам да си я боядисвам сама. Кефи ме :)

все си мисля, че ако мога да правя това, което обичам ще съм адски щастлива...
Анни, знам че можеш да извлечеш удоволствието

Бени :)
Точно снощи пощихме с една приятелака темата за приятелите в нета, колко по-стойностни могат да бъдат. Ако са ти парили ушетата, да знаеш, че аз съм била :)
Аз се кефя, наистина. Доставя ми удоволствие, но е труууудно :)))

Сетих се, че когато пусна този постинг, под него имаше друг със заглавие Защото сме... Получи се интересно :)
Хубав ден ти желая!

Хе-хе, наистина готино!
"Динозаврите" май все още не са за изхвърляне, дори когато са съвременници на АББА, след като виждат такива интересности :))))))
От моето бронтозавър на твоето динозавър - фала за готиното постинг с бисерите на дечора :)))

Още не са разбира се. И скоро няма да станат. Щом и АББА са още актуални :) Моето динозавър благодари на твоето бронтозавър от цялото си древно сърце ;) Надявам се да има още бисери, при нас учебната година ще приключи другия месец. А и догодина има, що е време - все пред нас е. Само здраве да е :)

i vsi4ko ot koeto si izkarva6 prehranata rano ili kysno ti stava gadno. Az bqh taka s prevodite. Sega izpitvam nostalgiq po vsi4ko koeto mi davaha. Edinstvenoto hobi, koeto imam sega e da nabludavam...horata. I da se divq.